Oct 4, 2017, 7:18 PM

Буря от мълчания 

  Poetry » Love
433 3 12

И всеки ден без тебе е ръждив,
рискован, като диво приключение.
На утрото се радваш, че си жив,
излязъл от гората от съмнения.

 

А пътищата са сломени, пусти,
зад никой ъгъл вече не надничаш.
Познавам, че си тук едва по пулса,
със който вените ми още сричат.

 

И сякаш съм изгубена пчела, 
а твойта обич е далечен кошер.
Във бурята, с изплашена душа,
с надеждата за тебе правя котва. 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??