И всеки ден без тебе е ръждив,
рискован, като диво приключение.
На утрото се радваш, че си жив,
излязъл от гората от съмнения.
А пътищата са сломени, пусти,
зад никой ъгъл вече не надничаш.
Познавам, че си тук едва по пулса,
със който вените ми още сричат.
И сякаш съм изгубена пчела,
а твойта обич е далечен кошер.
Във бурята, с изплашена душа,
с надеждата за тебе правя котва.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
