Скрий се...
Скрий със длани лицето,
да забравя тези очи,
всеки поглед ранява сърцето,
не искам от любов да боли.
Гласът ти отеква във мене,
връща ме в дните назад,
когато наивно повярвах,
че цялото време е с нас.
Глуха до теб ще застана,
а ти не подавай ръка,
няма по-тежка от тази раздяла,
скрий се, бъди тишина.
Белези след миг ще останат,
кървящи рани в празна душа,
натежала тъгата, пречупва
стрелките на предишни лета.
Скрий се... скрий се от мене,
остави ме да плача сама,
миналото с тебе се връща,
скрий се, бъди тишина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирина Тодорова Все права защищены
