tamnokoska (Карина Кирова)
78 92
21 авг. 2006 г., 16:22

Скришом плача 

  Поэзия
1039 0 2

Всяка вечер скришом плача.

Първо плачех,
защото ме болеше
от начина по който с мене се държиш.
Без причина даже ми крещеше,
сякаш единствената ти цел бе да ме раниш.
Но някак си свикнах вечно да крещиш.
С това се примирих.
Но да плача всяка нощ не спрях.
Вече плачех не за друго,
а защото да те обичам спрях.
Как успя да го постигнеш?
Безкрайно те обичах аз...


Едно дете намрази собствения си баща,
едно дете намрази себе си
и всичко на света.
 
Този стих бе намерен
в джоба на загинало дете,
от свръх доза в канафката
на близкото шосе.

Родители дарявайте с любов вашите деца.
Нали не искате подобно нещо
да ви тежи на
съвеста?

© Карина Кирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотен стих,наистина след като го прочетох усетих тъга.Браво Кари,много е хубав. 6 от мен
  • Много тъжно,жесток е този живот.
    Света жесток е дори към децата.
    Трябва всеки да дарява любов.
    Да носим обич в сърцата.

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??