21 авг. 2006 г., 16:22

Скришом плача

1.3K 0 2

Всяка вечер скришом плача.

Първо плачех,
защото ме болеше
от начина по който с мене се държиш.
Без причина даже ми крещеше,
сякаш единствената ти цел бе да ме раниш.
Но някак си свикнах вечно да крещиш.
С това се примирих.
Но да плача всяка нощ не спрях.
Вече плачех не за друго,
а защото да те обичам спрях.
Как успя да го постигнеш?
Безкрайно те обичах аз...


Едно дете намрази собствения си баща,
едно дете намрази себе си
и всичко на света.
 
Този стих бе намерен
в джоба на загинало дете,
от свръх доза в канафката
на близкото шосе.

Родители дарявайте с любов вашите деца.
Нали не искате подобно нещо
да ви тежи на
съвеста?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карина Кирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих,наистина след като го прочетох усетих тъга.Браво Кари,много е хубав. 6 от мен
  • Много тъжно,жесток е този живот.
    Света жесток е дори към децата.
    Трябва всеки да дарява любов.
    Да носим обич в сърцата.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...