21 ago 2006, 16:22

Скришом плача

  Poesía
1.3K 0 2

Всяка вечер скришом плача.

Първо плачех,
защото ме болеше
от начина по който с мене се държиш.
Без причина даже ми крещеше,
сякаш единствената ти цел бе да ме раниш.
Но някак си свикнах вечно да крещиш.
С това се примирих.
Но да плача всяка нощ не спрях.
Вече плачех не за друго,
а защото да те обичам спрях.
Как успя да го постигнеш?
Безкрайно те обичах аз...


Едно дете намрази собствения си баща,
едно дете намрази себе си
и всичко на света.
 
Този стих бе намерен
в джоба на загинало дете,
от свръх доза в канафката
на близкото шосе.

Родители дарявайте с любов вашите деца.
Нали не искате подобно нещо
да ви тежи на
съвеста?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен стих,наистина след като го прочетох усетих тъга.Браво Кари,много е хубав. 6 от мен
  • Много тъжно,жесток е този живот.
    Света жесток е дори към децата.
    Трябва всеки да дарява любов.
    Да носим обич в сърцата.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...