21.08.2006 г., 16:22

Скришом плача

1.3K 0 2

Всяка вечер скришом плача.

Първо плачех,
защото ме болеше
от начина по който с мене се държиш.
Без причина даже ми крещеше,
сякаш единствената ти цел бе да ме раниш.
Но някак си свикнах вечно да крещиш.
С това се примирих.
Но да плача всяка нощ не спрях.
Вече плачех не за друго,
а защото да те обичам спрях.
Как успя да го постигнеш?
Безкрайно те обичах аз...


Едно дете намрази собствения си баща,
едно дете намрази себе си
и всичко на света.
 
Този стих бе намерен
в джоба на загинало дете,
от свръх доза в канафката
на близкото шосе.

Родители дарявайте с любов вашите деца.
Нали не искате подобно нещо
да ви тежи на
съвеста?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен стих,наистина след като го прочетох усетих тъга.Браво Кари,много е хубав. 6 от мен
  • Много тъжно,жесток е този живот.
    Света жесток е дори към децата.
    Трябва всеки да дарява любов.
    Да носим обич в сърцата.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....