припламвам познато
в непозната зеница
не затварям клепачи не дишам
почти
се прибирам
по пръстите на небето
и слънчогледи
надничат
и макове всякакви
сумрака на старата стая
покриват с нов мъх
скришом
отронвам парче от деня си
във шепата
в джоба
на тихо
при няколко топли трохи
за пътечка в лято и минало
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Павлова Все права защищены
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
