припламвам познато
в непозната зеница
не затварям клепачи не дишам
почти
се прибирам
по пръстите на небето
и слънчогледи
надничат
и макове всякакви
сумрака на старата стая
покриват с нов мъх
скришом
отронвам парче от деня си
във шепата
в джоба
на тихо
при няколко топли трохи
за пътечка в лято и минало
© Дора Павлова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
