17 нояб. 2017 г., 13:12

Скрит

747 0 0

Дай вода в шепа да взема,

лицето в нея да мога да скрия.

Лист, химикал, стиснал в ръка,

аз там страховете си искам да скрия.

 

О, алкохол! Да пия ми дай,

та цялата тежест в мене да скрия.

Свети монитор, тъмна стая.

Ех, да беше врата, аз там да се скрия.

 

О, мрачни улици, жълта нощ,

от вашите лица бягам да се скрия.

Празен вагон, погледи празни.

От светлината, шума, аз да се скрия.

 

Ъгъл на стая, там да седя,

в коляно очите опитвам да скрия.

Самота, мой стари познайник,

от себе си сам няма как да се скрия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...