17.11.2017 г., 13:12

Скрит

740 0 0

Дай вода в шепа да взема,

лицето в нея да мога да скрия.

Лист, химикал, стиснал в ръка,

аз там страховете си искам да скрия.

 

О, алкохол! Да пия ми дай,

та цялата тежест в мене да скрия.

Свети монитор, тъмна стая.

Ех, да беше врата, аз там да се скрия.

 

О, мрачни улици, жълта нощ,

от вашите лица бягам да се скрия.

Празен вагон, погледи празни.

От светлината, шума, аз да се скрия.

 

Ъгъл на стая, там да седя,

в коляно очите опитвам да скрия.

Самота, мой стари познайник,

от себе си сам няма как да се скрия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....