Скрита аз

13 апр. 2008 г., 00:52

Поэзия » Любовная

553 0 1

Бездушна кукла - като жива,

но с външна веселост игрива

и с вътрешна горчива обич,

зарита толкова дълбоко,

под толкова мъгли и дъжд,

зад грях фалшив и скрита злоба,

зад завист, чест и смях невеж,

под цяла купчина успехи,

под цял порой хвалби и страст,

сред гримове, пари и дрехи

се крия - мъничката - аз.

Аз любовта съм твоя вечна

към теб, към мен, към нас - за нас...

Единна, истинска, човечна,

не знаеща ни плът, ни глас,

живееща там, зад мъглите -

невинна, безтелесна Аз!

Napolitano (Валентин Желязков)

2008-04-13T01:45:22+03:00

Кофти работа да не можеш да бъдеш ти, а да играеш игра, която не ти харесва но...играеш, мислейки си, че това е любов! Мдааа, кофти работа!