Скрита аз
Бездушна кукла - като жива,
но с външна веселост игрива
и с вътрешна горчива обич,
зарита толкова дълбоко,
под толкова мъгли и дъжд,
зад грях фалшив и скрита злоба,
зад завист, чест и смях невеж,
под цяла купчина успехи,
под цял порой хвалби и страст,
сред гримове, пари и дрехи
се крия - мъничката - аз.
Аз любовта съм твоя вечна
към теб, към мен, към нас - за нас...
Единна, истинска, човечна,
не знаеща ни плът, ни глас,
живееща там, зад мъглите -
невинна, безтелесна Аз!
© Антонина Иванова All rights reserved.
