14 апр. 2006 г., 16:59

Скръб 

  Поэзия
881 0 3
Свещен е споменът за тебе
и в ума ми продължава да живее.
Неогасваща - обичта ми към тебе
в сърцето ми болезнено тлее.

Ликът ти е моето спасение
от вечната самота.
Смехът ти е вдъхновение,
избавящо ме от дълбоката тъга.

Гласът ти - шумът на морето,
като нежна песен ме приспива!
Очите ти - звезди от небето,
карат всичко в мен да застива!

© Хриси Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??