Сквернословиш

20 авг. 2008 г., 10:36

Поэзия » Философская

410 0 4

Сквернословиш в дръзката си риза,

нямаш мира и в почивен ден.

Оня мъж отдавна си замина -

ти го сряза, че не е Гоген.

Не елейно, богохулно хукна

да се скиташ до небесни порти.

Златното момиче се клонира -

приказката се изпорти.

Белите моми са вече стари -

а земята пак на изток тича.

Лятото зенита е прекрачило,

кипарисите една и съща сричат.

И в житата улулица морна

маранята с дъх за миг преметна.

Полетя самотно в синевата

и се сля с дъгата пъстроцветна.