20 авг. 2008 г., 10:36

Сквернословиш 

  Поэзия » Философская
5.0 / 2
532 0 4
Сквернословиш в дръзката си риза,
нямаш мира и в почивен ден.
Оня мъж отдавна си замина -
ти го сряза, че не е Гоген.
Не елейно, богохулно хукна
да се скиташ до небесни порти.
Златното момиче се клонира -
приказката се изпорти.
Белите моми са вече стари -
а земята пак на изток тича.
Лятото зенита е прекрачило,
кипарисите една и съща сричат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Все права защищены

Предложения
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...

Ещё произведения »