Сквернословиш
Сквернословиш в дръзката си риза,
нямаш мира и в почивен ден.
Оня мъж отдавна си замина -
ти го сряза, че не е Гоген.
Не елейно, богохулно хукна
да се скиташ до небесни порти.
Златното момиче се клонира -
приказката се изпорти.
Белите моми са вече стари -
а земята пак на изток тича.
Лятото зенита е прекрачило,
кипарисите една и съща сричат.
И в житата улулица морна
маранята с дъх за миг преметна.
Полетя самотно в синевата
и се сля с дъгата пъстроцветна.
© Христина Комаревска All rights reserved.
