На Бисерче
Добър вечер, скъпа моя!
Добър вечер, звезден сън!
Виж, луната вече грее
и звезди се сипят вън.
А пък аз сред тях се скитам
и се моля да те срещна.
Гледам ги - така приличат
на очите ти горещи.
А луна, коси разплела,
свети някак дяволито.
Ти си нежната ми фея,
дето между тях заспива.
Малко, скъпа моя, те познавам.
Римите ти в мен пулсират.
И сърцето ти разказват -
звънват струните на лира.
Виждам как твори вселени
звездната ти чиста мисъл.
И растеш, растеш в сърцето ми,
бисерче пораства в мида.
Малко, скъпа моя, те познавам.
Ти дори не подозираш
колко топлина ми дава
огънят на твойте стихове.
И по пътя ти ми светиш,
малка бисерна сълзице.
Ти живееш в мен, вълшебнице!
Обич си! И те обичам!
© Вилиан Войников Все права защищены
Трогна ме!
но бих искала да попитам:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=64145