velikataniki (Николина Милева)
207 6868
30 окт. 2010 г., 18:09

Скъпи Татко 

  Поэзия
1895 0 11

Безпомощна съм, скъпи Татко.

Думи не намирам за разтуха.

Еделвайсът разцъфтя в скалата,

буренът треперещ съхне в скута.

 

Побеляха косите ти, Татко.

Сбръчкани вежди, дълбоки очи,

и толкова рядко, толкова рядко

ми говорят, че не мога да кажа спри.

 

Остаряха ръцете ти, Татко.

Тези грамадни мъжки ръце,

с  които докосваше детето малко -

бил си и ти невръстно хлапе.

 

Някога, някъде през пътя ми, Татко

ще усетиш времето на твойта дъщеря

и ще видиш как... някак странно

съм вече пораснала жена.

- Благодаря!

© Николина Милева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??