Скъпи Татко
Безпомощна съм, скъпи Татко.
Думи не намирам за разтуха.
Еделвайсът разцъфтя в скалата,
буренът треперещ съхне в скута.
Побеляха косите ти, Татко.
Сбръчкани вежди, дълбоки очи,
и толкова рядко, толкова рядко
ми говорят, че не мога да кажа спри.
Остаряха ръцете ти, Татко.
Тези грамадни мъжки ръце,
с които докосваше детето малко -
бил си и ти невръстно хлапе.
Някога, някъде през пътя ми, Татко
ще усетиш времето на твойта дъщеря
и ще видиш как... някак странно
съм вече пораснала жена.
- Благодаря!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николина Милева Todos los derechos reservados
