Скъпо струвам...
Скъпо струвам, не можеш ме купи.
Четвърт тиха луна с три звезди.
И любов от вина отмаляла,
като сини подводни скали.
Все от теб да си тръгна сънувах
и живеех живот във несвяст,
а така и да тръгна не смеех,
че без теб пътят свършва до ад.
До разбивност във мен лъкатушат
буйни светли води от мечти,
докога ли все тъй ще жадуват
твойте тръпнещо-парещи устни.
Да ме купиш не можеш, любими.
Подарих ти се цяла сама,
и занизах в броениците луди
тишината ведно с любовта.
Тук те чакам - в небе от желание
със захапана от жажда луна,
а душата ми -синьо сияние
все сънува и все е сама.
Не ти стигна сантим от поискване,
да ме имаш в очи и ръце.
Скъпо струвам, затова от обичане
подарявам ти мойто сърце...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Затова се подарява
