1 нояб. 2018 г., 09:20

Скъсано небе 

  Поэзия
348 3 13

Котешко мяукане над двора

спуска се по бряста, трополи.

Лятото, изтръгнато от корен,

с пукот тих в контейнера дими.

 

Птица си проправя път в небето,

реже го безмилостно с криле

и валят оттам, валят парчета

облачна дантела, кадифе.

 

Връзва скришом въздуха на възел

вятърът, прицелва прашен меч

и от процепа умора плъзва,

гръм отеква някъде далеч.

 

Тъмно, безнадеждно и унило,

цяло в кръпки, есенно небе.

Под дъжда – врабче сред листи-свила,

трепка тихо с ножици-криле.

 

17.03.2002

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??