1.11.2018 г., 9:20 ч.
Скъсано небе
Котешко мяукане над двора
спуска се по бряста, трополи.
Лятото, изтръгнато от корен,
с пукот тих в контейнера дими.
Птица си проправя път в небето,
реже го безмилостно с криле
и валят оттам, валят парчета
облачна дантела, кадифе.
Връзва скришом въздуха на възел
вятърът, прицелва прашен меч
и от процепа умора плъзва,
гръм отеква някъде далеч.
Тъмно, безнадеждно и унило,
цяло в кръпки, есенно небе.
Под дъжда – врабче сред листи-свила,
трепка тихо с ножици-криле.
17.03.2002
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря за "Любими".
-
Благодаря, Дарина.
-
Изящна образност, много хубаво
-
Благодаря, Ели. Не се заседявам да късно пред компютъра заради очите. Оценката ти е важна за мен. Коментарите ти са точни и обективни. Благодаря.
-
Една раздвижена есенна картина – със свежа и запомняща се образност!
Стихът ме впечатли и със звученето на изказа.
В последните минути на деня– честит Прзник, Мария! -
Благодаря, Лиа.
-
И аз като Надя - образно и тъжно, Мария. А работата в шивашките фирми е наистина смазващо прашна и стряскащо тъжна за повечето. Поздрави!
-
Благодаря, Стойчо. Честит празник.
-
Емоционален есенен пейзаж!
Честит празник, Мария! -
Такава е работата в шивашките фирми, Надя, тъжна и прашна. Поне за мен беше.
-
Благодаря, Валя, Надя. Честит празник.
-
Образно и тъжно. Честит празник, Мария!
-
живописно
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
