Скъсано небе
Котешко мяукане над двора
спуска се по бряста, трополи.
Лятото, изтръгнато от корен,
с пукот тих в контейнера дими.
Птица си проправя път в небето,
реже го безмилостно с криле
и валят оттам, валят парчета
облачна дантела, кадифе.
Връзва скришом въздуха на възел
вятърът, прицелва прашен меч
и от процепа умора плъзва,
гръм отеква някъде далеч.
Тъмно, безнадеждно и унило,
цяло в кръпки, есенно небе.
Под дъжда – врабче сред листи-свила,
трепка тихо с ножици-криле.
17.03.2002
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
