Сладкопойна чучулига
във небето се издига
и се спуска над селца,
над гори и над поля.
Сладкопойна чучулига
с песента си ме опива.
И забравям за скръбта
и се връща радостта.
Сладкопойна чучулига
чак до слънце се въздига.
И сред златните звезди
любовта ù пак искри.
© Наташа Биразова Все права защищены