14 mar 2012, 10:34

Сладкопойна чучулига

  Poesía » Otra
2.4K 0 11

Сладкопойна чучулига

във небето се издига

и се спуска над селца,

над гори и над поля.

 

Сладкопойна чучулига

с песента си ме опива.

И забравям за скръбта

 и се връща радостта.

 

Сладкопойна чучулига

чак до слънце се въздига.

И сред златните звезди

любовта ù пак искри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Биразова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Я, виж ти, имало засегнати от "яхнийката". А аз какво, трябва да мълча и да превивам врат. Тук си като в някаква джунгла с гърмящи змии и анаконди. Предъвкват те и те изплюват. И откровената истина все недочуват.
  • само да попитам, във връзка с постнатото стихче в коментара, яхнията картофена ли беше, или лучена? 'щото има значение!
  • Много интелигентно малко твое стихче, absent (Наташа Биразова)!

    Ама как само ми го каза! И какво, и как!

    Е, сега вече приемам, че този стих чучулигски е твой, че смътно си спомняше, че май има такъв текст и искрената ти радост, че припомни за автора на този текст!

    ШапО!
  • Благодаря за комплимента! Характерно е за зодията овен. Но понеже ме провокирате, ще ви отговоря с едно малко мое стихче.

    Отколешни нрави

    Един известен светъл лик,
    към формата безмилостен критик,
    отправи взор с емоция опасна
    към нашто съчинение безстрастно.
    С душа нещастна и убита,
    бил този критикар разбит
    Но от какво не става ясно.
    Дали пък не е ял яхния
    или е просто от ония
    послушковци от старо време.
    Със строфата им можеш да задремеш.
    Но какво да се прави -
    отколешни нрави.
  • има нещо човешко в поведението на absent (Наташа Биразова) - наглостта

    което оспорва, че проявата на човешко, твърде човешко е винаги добро

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...