14.03.2012 г., 10:34

Сладкопойна чучулига

2.4K 0 11

Сладкопойна чучулига

във небето се издига

и се спуска над селца,

над гори и над поля.

 

Сладкопойна чучулига

с песента си ме опива.

И забравям за скръбта

 и се връща радостта.

 

Сладкопойна чучулига

чак до слънце се въздига.

И сред златните звезди

любовта ù пак искри.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Биразова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Я, виж ти, имало засегнати от "яхнийката". А аз какво, трябва да мълча и да превивам врат. Тук си като в някаква джунгла с гърмящи змии и анаконди. Предъвкват те и те изплюват. И откровената истина все недочуват.
  • само да попитам, във връзка с постнатото стихче в коментара, яхнията картофена ли беше, или лучена? 'щото има значение!
  • Много интелигентно малко твое стихче, absent (Наташа Биразова)!

    Ама как само ми го каза! И какво, и как!

    Е, сега вече приемам, че този стих чучулигски е твой, че смътно си спомняше, че май има такъв текст и искрената ти радост, че припомни за автора на този текст!

    ШапО!
  • Благодаря за комплимента! Характерно е за зодията овен. Но понеже ме провокирате, ще ви отговоря с едно малко мое стихче.

    Отколешни нрави

    Един известен светъл лик,
    към формата безмилостен критик,
    отправи взор с емоция опасна
    към нашто съчинение безстрастно.
    С душа нещастна и убита,
    бил този критикар разбит
    Но от какво не става ясно.
    Дали пък не е ял яхния
    или е просто от ония
    послушковци от старо време.
    Със строфата им можеш да задремеш.
    Но какво да се прави -
    отколешни нрави.
  • има нещо човешко в поведението на absent (Наташа Биразова) - наглостта

    което оспорва, че проявата на човешко, твърде човешко е винаги добро

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...