23 нояб. 2014 г., 11:47

Сладък огън

1.2K 1 3

Ах, момче, какво направи с мене?

Запали ме в сладък огън да горя!

Затварям аз очи и мисля си за тебе,

с копнеж изпълнена е моята душа.

 

Изтръпвам за твоите страстни целувки,

за ръцете горещи, пълзящи по мен,

усещам как в мен вливаш се бавно,

разтапям се нежно, щом си до мен.

 

Телата преплетени в гореща прегръдка,

изгарящи.., тръпнещи.., слети в едно,

сърцата туптящи от огнена сладост,

устните викащи тихо в нощта.

 

И нека страстта ни още не свършва,

нека дълга да бъде нощта,

нека телата да потръпват в наслада,

прегърнати нека да срещнем деня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много Ви благодаря Мисан, Ачо!
    Много ме зарадвахте и с хубавите коментари
    и с оценките си!
    Хубава и вдъхновена вечер от мен!!!
  • Много се радвам за теб!Винаги си ме изненадвала и радвала с твоята неспираща и отново възкресяваща любов!Найстина в тебе живее поетеса богиня!Сърдечен поздрав Пламе!!!
  • "Прегърнати нека да срещнем деня"!

    Какво по-хубаво пожелание към всички, които имат способността да любят. Аз лично пожелавам на авторката да преживява това и цялата нова седмица! Тя заслужава подобно щастие заради чудесното си стихотворение.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...