24 мар. 2015 г., 20:41

След 134 години

415 1 1

След 134 години!

О, Шипка, беше се провикнал Вазов!
О, Шипка, се провиквам днес и аз!
Синовна тръпка по гърба ми лази,
аз преживявам всичко в този час!

Какво величие и героизъм!
Невиждан никога до днес в света!
И мъртвите напред излизат,
да бранят с живите Света!

На колене сега пред тях заставам!
Целувам им коравата ръка!
Прекланям се пред вечната им слава!
Най-искрените думи ще река!

Дано гласа ми не е във Пустиня...
Дано при всички българи да спре!
О, нека в тази поднебесност синя,
готов е всеки българин, да мре!

О, нека внуците да помнят Шипка,
и подвига на нашите деди!
За всеки българин да е синовна тръпка!
България, от днес, да хиляди!

   22.08.2011г. с. Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...