След 134 години!

О, Шипка, беше се провикнал Вазов!
О, Шипка, се провиквам днес и аз!
Синовна тръпка по гърба ми лази,
аз преживявам всичко в този час!

Какво величие и героизъм!
Невиждан никога до днес в света!
И мъртвите напред излизат,
да бранят с живите Света!

На колене сега пред тях заставам!
Целувам им коравата ръка!
Прекланям се пред вечната им слава!
Най-искрените думи ще река!

Дано гласа ми не е във Пустиня...
Дано при всички българи да спре!
О, нека в тази поднебесност синя,
готов е всеки българин, да мре!

О, нека внуците да помнят Шипка,
и подвига на нашите деди!
За всеки българин да е синовна тръпка!
България, от днес, да хиляди!

   22.08.2011г. с. Драгойново