24.03.2015 г., 20:41

След 134 години

412 1 1

След 134 години!

О, Шипка, беше се провикнал Вазов!
О, Шипка, се провиквам днес и аз!
Синовна тръпка по гърба ми лази,
аз преживявам всичко в този час!

Какво величие и героизъм!
Невиждан никога до днес в света!
И мъртвите напред излизат,
да бранят с живите Света!

На колене сега пред тях заставам!
Целувам им коравата ръка!
Прекланям се пред вечната им слава!
Най-искрените думи ще река!

Дано гласа ми не е във Пустиня...
Дано при всички българи да спре!
О, нека в тази поднебесност синя,
готов е всеки българин, да мре!

О, нека внуците да помнят Шипка,
и подвига на нашите деди!
За всеки българин да е синовна тръпка!
България, от днес, да хиляди!

   22.08.2011г. с. Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...