11 июн. 2007 г., 17:38

След 40 години

Поэзия

2.5K 0 13

В косите й се бе посипал сняг.
Отдавна бяха побелели.
И само тъжните очи говореха
за чувства непогребани.
И тя бе млада, бе жена –
красива, истинска, незабравима...
Отдавна тъне в самота
и пита се: “Защо съм още жива?”
Смъртта е нейната надежда,
единствена утеха, тъй бленувана.
Но все не идва, все я отминава...

Къде си, младост, завинаги изгубена?
Къде изчезна слънцето?
Полята с меката трева къде са?
Къде отиде любовта?
Ще видя ли пак нашата луна?
Как искам да изчезна, да се изпаря!
Как искам да съм утринна роса
и първа сутрин да усещам
трепета на двама влюбени...

Отдавна тук дошла е старостта...
Челото с бръчки е покрито...
Но тя мечтае – все така сама
за любовта, която всяка нощ сънува.
Снегът безмилостно е навалял в косите...
Тя няма да дочака пролетното слънце
да върне блясъка в очите,
да влее нова кръв в разбитото сърце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Paur (Симеон Дончев)

Стига, бе!
Животът едва започва на 40!

2008-06-17T08:58:38+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

Една от любимите ми източни истини, (още от времената на древна Персия) е - "Една жена е млада, докато знае, че някой я обича! Един мъж е млад, докато може да обича!"

2007-07-20T12:50:55+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Прекрасна си Далия! много ми хареса стиха ти!

2007-06-25T11:06:46+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздрав!
Много,много хубав стих!

2007-06-14T00:45:11+03:00
Pustinnocvete (Стами)

Нека слънцето се настани за дълго в душата ти Далия!!!И да струи от лицето ти всеки ден и всеки миг !!!

2007-06-11T21:46:44+03:00