Отново беше пълнолуние
с нюанс на кърваво червен романс
и тихи бяха устните,
движейки се в слаб каданс..
Бяла беше ризата,
очите - тъмно кадифе,
и свиреха любима песен
под ритъма на стар рефрен.
Луната искаше да си отиде,
а как не исках да я пускам...
Но така е. В залеза ù нежен
всяка приказка завършва...
© Венета Димитрова Все права защищены