7 янв. 2009 г., 18:50

След години

694 0 0

Завърнах се след толкова години

и срещнах те случайно - може би,

погледнах те в очите сини,

а ти извърна се, както преди.

Къде отиде любовта ти нежна,

с която ме даряваше преди?

Къде изчезна? Защо дори не ме погледна?

Това ли заслужавам? Ти кажи!

Защо повярва на лъжите хорски,

а мен дори не ме изслуша?

Не ме остави да ти кажа  нищо,

не ме остави, тръгна си, не ме изслуша!

Завърнах се след толкова години

на болка, спомени и на тъга,

с надежда да погледна пак в очите сини,

единствената си любов и моята несбъдната мечта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Чакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...