Завърнах се след толкова години
и срещнах те случайно - може би,
погледнах те в очите сини,
а ти извърна се, както преди.
Къде отиде любовта ти нежна,
с която ме даряваше преди?
Къде изчезна? Защо дори не ме погледна?
Това ли заслужавам? Ти кажи!
Защо повярва на лъжите хорски,
а мен дори не ме изслуша?
Не ме остави да ти кажа нищо,
не ме остави, тръгна си, не ме изслуша!
Завърнах се след толкова години
на болка, спомени и на тъга,
с надежда да погледна пак в очите сини,
единствената си любов и моята несбъдната мечта!
© Иванка Чакова All rights reserved.