След любовта
535
0
0
Играх отново в поредната игра любовна...
Играх и изгубих, но какво от това...
Мечтах и обичах без почивка, без умора...
И пак разплакана останах под дъжда...
Безкрайна любов в безкраен грях живях...
Да се спася от неизбежна болка не успях...
Дъждът сега изгаря кожата ми...
Не мога да намеря място за себе си и за своята мечта...
Не мога да спра дъжда, но ще спра сълзите...
Не мога да загася пожара в сърцето си, но ще спра болката...
Ще счупя оковите на тъгата си и ще избятам...
Ще бъда себе си - няма значение какво казват ТЕ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Манова Все права защищены
