Играх отново в поредната игра любовна...

Играх и изгубих, но какво от това...

Мечтах и обичах без почивка, без умора...

И пак разплакана останах под дъжда...

Безкрайна любов в безкраен грях живях...

Да се спася от неизбежна болка не успях...

Дъждът сега изгаря кожата ми...

Не мога да намеря място за себе си и за своята мечта...

Не мога да спра дъжда, но ще спра сълзите...

Не мога да загася пожара в сърцето си, но ще спра болката...

Ще счупя оковите на тъгата си и ще избятам...

Ще бъда себе си - няма значение какво казват ТЕ...