23 сент. 2008 г., 21:45

След мен завинаги!

1K 0 2
 

 

Когато погледът ти празен

за пореден път във нищото се вгледа,

  кажи, не виждаш ли отново мене там?

 

Когато всички за любов и страст говорят,

признай, че в мислите спомени

единствено за мен изплуват.

 

Когато щастие за малко душата ти огрее,

не искаш ли и аз да съм до теб,

за да почувстваш, че е пълно то?

 

Знам, всичко в теб се къса

и отново със надежда гледа,

щом в мен се припознаеш.

 

Сигурна съм, че още на ум си преповтаряш

думите, с които се опитваш да забравиш...

 

Но знай, че болката от теб е по-голяма,

и с всеки изминал ден ще тласка душата ти... в ада!

 

Съжалявам, сега намирам смелост да говоря,

сега намерих сили и знам за какво да се боря.

Свободна съм, без теб ми е добре

и ще си върна всичко, което ти от другите отне.

 

И не разбираш, нали ?

Не знаеш как, дори кога, кой кого нарани.

 

Мислиш себе си за най-добрия,

за онзи, който даде всичко,

само за да съм щастлива.

 

Не осъзнаваш че аз бях тази -

истинската влюбена.

А ти, лицемерът с толкова много фалшиви лица,

сега разбра, че без мен си нищо във света!

 

Знам... боли отвътре всичко, което ти оставих

и мразиш до полуда факта, че живееш

с любовта безпътна, която аз от теб отблъснах.

 

Проклинаш ме, и още във съня си чувам,

как от болка душата ти крещи,

а мразиш ме, защото знаеш,

че за всичко мъртво си виновен ти.

 

Не смееш да ме гледаш във очите

и само мънкаш как за тебе нищичко не е било.

Мен ли, по дяволите, отново лъжеш или себе си?

 

Но снощи по улиците пусти

отново твоята душа се скита

и сама призна, че тройно

на омразата си ме обичаш.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Леонска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...