След нас
Добро и лошо имах, и лъжа,
но истината гледах във очите.
Разбира се, че няма да тъжа,
на слънцето щом милват ме лъчите.
Кипи в гърдите. Буря е сега.
Поредна среща пак със вас припирам.
В живота неведнъж ми провървя
по пътя си добрите да намирам.
Днес вдигам тост, за да сте ми здрави,
авери мои! Напълнете чашите!!!
Откровенията няма да оставим
и ще живеем в стиховете наши.
И стихове и песни ще редим...
Пак сте до мене - да не ми горчи...
За липсващите - нека помълчим...
Нима Мечтата може да мълчи?!
Надявам се на старото коляно
да седне Муза... Тези две очи!
Аз вярвам в истинската дружба само,
щом небесата шепнат: - Ей, пиши!
Тихичко идваме и си отиваме... Ей така!
Недейте много да ни придиряте!
След нас - чиста и бяла следа,
като тази, от тебешира...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
