Oct 18, 2011, 12:05 PM

След нас

  Poetry » Other
867 0 12

 

Добро и лошо имах, и лъжа,

но истината гледах във очите.

Разбира се, че няма да тъжа,

на слънцето щом милват ме лъчите.

 

Кипи в гърдите. Буря е сега.

Поредна среща пак със вас припирам.

В живота неведнъж ми провървя

по пътя си добрите да намирам.

 

Днес вдигам тост, за да сте ми здрави,

авери мои!  Напълнете чашите!!!

Откровенията няма да оставим

и ще живеем в стиховете наши.

 

И стихове и песни ще редим...

Пак сте до мене - да не ми горчи...

За липсващите - нека помълчим...

Нима Мечтата може да мълчи?!

 

Надявам се на старото коляно

да седне Муза... Тези две очи!

Аз вярвам в истинската дружба само,

щом небесата шепнат: - Ей, пиши!

 

Тихичко идваме и си отиваме... Ей така!

Недейте много да ни придиряте!

След нас - чиста и бяла следа,

като тази, от тебешира...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да,точно като от тебешира!Благодаря за посвещението!Привет!
  • Много по човешки твориш с талант крещиш!Поздрав!
  • Светле Дичева,
    ако не го беше написала, така и нямаше да видя... Вече скроих други планове, щото не знаех, наистина не бях обърнал внимание...Така че- не ме чакайте там, сори!
    Благодаря на всички за вниманието с което уважихте стиха ми!
    Зем.
  • Наздраве!
    Равносметка, надежда, вяра...
    Поздрав!
  • "Аз вярвам в истинската дружба само,
    щом небесата шепнат: - Ей, пиши!

    Тихичко идваме и си отиваме... Ей така!
    Недейте много да ни придиряте!
    След нас - чиста и бяла следа,
    като тази, от тебешира..."

    С уважение те поздравявам за тези стихове!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....