След нас

СЛЕД НАС

Мерим по заслуги,

често прозаични.

Сравняваме се с други -

колко сме различни.

Държим на свободата,

тя е нашата опора.

Неглижираме вредата,

щом е за други хора.

Такива ли сме ние -

човешката природа?

Или имаме съмнение,

че вървим по грешна мода?

Можем ли да разберем

съществено кое е?

Това не е проблем,

вижте за какво копнеем.

Искаме винаги повече -

още, и още и още...

Не получим ли, човече,

ни чакат дълги нощи.

Все другите са криви,

при нас е всичко точно.

Нали сме услужливи,

прецакват ни нарочно. 

Радваме се на успеха,

цената не е важна

и намираме утеха

дори в душа продажна.

Деца гладуващи ни натъжават,

а преяждаме доволно.

Дали го заслужават?

Цивилизация сме болна!

Не се лекуваме, обаче -

започват метастази.

За нас земята плаче.

Не вървим по нея, лазим.

Тя ни дава сили

за да пазим чистотата.

Но ние сме ги скрили,

напред вървим с вредата.

Тъжно е, нали?

А можеше да е различно!

Земята я боли.

Моля, дърште се прилично!

По нея всичко си е на местата.

Не пипайте - работи!

Ще разместите нещата

и след нас ще са роботи.