6.04.2025 г., 14:18

След нас

306 0 0
СЛЕД НАС

 

Мерим по заслуги,

често прозаични.

Сравняваме се с други -

колко сме различни.

Държим на свободата,

тя е нашата опора.

Неглижираме вредата,

щом е за други хора.

Такива ли сме ние -

човешката природа?

Или имаме съмнение,

че вървим по грешна мода?

Можем ли да разберем

съществено кое е?

Това не е проблем,

вижте за какво копнеем.

Искаме винаги повече -

още, и още и още...

Не получим ли, човече,

ни чакат дълги нощи.

Все другите са криви,

при нас е всичко точно.

Нали сме услужливи,

прецакват ни нарочно. 

Радваме се на успеха,

цената не е важна

и намираме утеха

дори в душа продажна.

Деца гладуващи ни натъжават,

а преяждаме доволно.

Дали го заслужават?

Цивилизация сме болна!

Не се лекуваме, обаче -

започват метастази.

За нас земята плаче.

Не вървим по нея, лазим.

Тя ни дава сили

за да пазим чистотата.

Но ние сме ги скрили,

напред вървим с вредата.

Тъжно е, нали?

А можеше да е различно!

Земята я боли.

Моля, дърште се прилично!

По нея всичко си е на местата.

Не пипайте - работи!

Ще разместите нещата

и след нас ще са роботи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...