След нощта
Когато настъпи новият ден
и слънце с усмивка огрее,
усещам как порива плахо във мен
потрепва, отново живее.
Светът се изправя светъл и чист,
забравям предишната болка,
остава сънят ми, във който със теб
изпитвахме радост и болка.
В главата отново нахлуват мечти,
необуздани, смели и чисти
и струна в душата отново трепти,
с нов звън, по- красив, поривист.
Светът е за двама, не ще отречем
истина древна, от вековете,
да любим и мразим, да отдадем
дължимото на сърцето...
Топли длани да преплетем,
очите, телата да срещнем,
копнеж и желания да съберем
в надежда за истинско НЕЩО.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вероника Валери Все права защищены
