Veronik (Вероника Валери)
27 127
23 авг. 2007 г., 22:40

След нощта 

  Поэзия
737 0 2
 

 Когато настъпи новият ден
 и слънце с усмивка огрее,
 усещам как порива плахо  във мен
 потрепва, отново живее.
 Светът се изправя светъл и чист,
 забравям  предишната  болка,
 остава  сънят  ми, във който със теб
 изпитвахме  радост и болка.
 В главата отново  нахлуват мечти,
 необуздани, смели и чисти
 и струна в душата отново  трепти,
 с нов  звън, по- красив, поривист.
 Светът е за двама, не ще отречем
  истина  древна,  от вековете,
  да любим и мразим, да отдадем
  дължимото на  сърцето...
  Топли  длани  да преплетем,
  очите, телата да срещнем,
  копнеж и желания да съберем
  в надежда за истинско  НЕЩО.

© Вероника Валери Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??