16 янв. 2008 г., 22:23

След пурпурния залез

882 0 2
Ще са щастливи ли
очите ми,
далеч от сърцето ти?
Ще издържи ли
сърцето ти,
без да вижда
очите ми?
Ще се търсят трескаво
в чужди очи и сърца
и нещастни
ще тичат
подир измамни любови.
Знам,
ще се срещнат отново -
твойто сърце
и мойте очи.
Скоро пак ще се смеят,
сгушени в полумрака
след пурпурен залез.
Ще си откраднат
два мига щастие
и ще забравят
какво било е
преди дни
един без друг,
когато бяхме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...