16 янв. 2008 г., 22:23

След пурпурния залез

881 0 2
Ще са щастливи ли
очите ми,
далеч от сърцето ти?
Ще издържи ли
сърцето ти,
без да вижда
очите ми?
Ще се търсят трескаво
в чужди очи и сърца
и нещастни
ще тичат
подир измамни любови.
Знам,
ще се срещнат отново -
твойто сърце
и мойте очи.
Скоро пак ще се смеят,
сгушени в полумрака
след пурпурен залез.
Ще си откраднат
два мига щастие
и ще забравят
какво било е
преди дни
един без друг,
когато бяхме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...