Jan 16, 2008, 10:23 PM

След пурпурния залез

  Poetry » Love
886 0 2
Ще са щастливи ли
очите ми,
далеч от сърцето ти?
Ще издържи ли
сърцето ти,
без да вижда
очите ми?
Ще се търсят трескаво
в чужди очи и сърца
и нещастни
ще тичат
подир измамни любови.
Знам,
ще се срещнат отново -
твойто сърце
и мойте очи.
Скоро пак ще се смеят,
сгушени в полумрака
след пурпурен залез.
Ще си откраднат
два мига щастие
и ще забравят
какво било е
преди дни
един без друг,
когато бяхме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...