16 июл. 2008 г., 22:00

След първата голяма раздяла..

1.2K 0 8
Опитах се да го забравя.
Опитах се да му простя...
Ала сблъсквам се с омраза!
Все в душата ми е тя.
Бунтувам се срещу стремежа
да бъда искана жена.
Замерям с камъни копнежа
за обич, близост, топлина.
Че толкова се аз намръзнах!
На кой му пука за това,
че станала бях сянка, диря,
щрих от силната жена?
Опитвам се да го забравя.
Как иска ми се да простя...
Но все тез думи ми напират
уж от немите уста:
Мерси за щастието бегло,
за погледите, вялата усмивка.
Мерси, не беше ти до мене,
ни в работа, нито в почивка...
Мерси, сърцето ми ограби,
на смачкано листо прилича..
Мерси, научи ме да мразя!...

Но и също да обичам.


Май 2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анелия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви на всички за милите думи!

    Те значат много за мен



    За щастие, вече не се замерям с камъни.
  • Замерям с камъни копнежа
    за обич, близост, топлина.

    Не върви срещу себе си...
  • не замеряй...копнежа с камъни...нека го има...
    писано с наранена душа...обичай...!
    с обич, Анелия.
  • Забрави омразата и продължи напред!
    Това е пътят!
    Поздрав!
  • Перфектен стих!!!Прекрасен по замисъл и изпълнение!!!
    Римата си е на място - не съм съгласна с satisfy_Магдалена Боровска -
    а и в коментара и има правописни грешки!!!
    Обягва се пише с "у"!!!
    Извинете ме за отклонението!!!
    Аплодисменти за стиха!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...