~LuNaR-WaVe~ (Анелия)
3 4
16 jul 2008, 22:00

След първата голяма раздяла.. 

  Poesía
940 0 8
Опитах се да го забравя.
Опитах се да му простя...
Ала сблъсквам се с омраза!
Все в душата ми е тя.
Бунтувам се срещу стремежа
да бъда искана жена.
Замерям с камъни копнежа
за обич, близост, топлина.
Че толкова се аз намръзнах!
На кой му пука за това,
че станала бях сянка, диря,
щрих от силната жена?
Опитвам се да го забравя.
Как иска ми се да простя...
Но все тез думи ми напират
уж от немите уста:
Мерси за щастието бегло,
за погледите, вялата усмивка.
Мерси, не беше ти до мене,
ни в работа, нито в почивка...
Мерси, сърцето ми ограби,
на смачкано листо прилича..
Мерси, научи ме да мразя!...

Но и също да обичам.


Май 2006

© Анелия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви на всички за милите думи!

    Те значат много за мен



    За щастие, вече не се замерям с камъни.
  • Замерям с камъни копнежа
    за обич, близост, топлина.

    Не върви срещу себе си...
  • не замеряй...копнежа с камъни...нека го има...
    писано с наранена душа...обичай...!
    с обич, Анелия.
  • Забрави омразата и продължи напред!
    Това е пътят!
    Поздрав!
  • Перфектен стих!!!Прекрасен по замисъл и изпълнение!!!
    Римата си е на място - не съм съгласна с satisfy_Магдалена Боровска -
    а и в коментара и има правописни грешки!!!
    Обягва се пише с "у"!!!
    Извинете ме за отклонението!!!
    Аплодисменти за стиха!!!
  • Много ми хареса!
  • Идейно стихо!
    Поздрави!
  • поздрав
Propuestas
: ??:??