Jul 16, 2008, 10:00 PM

След първата голяма раздяла..

Poetry

1.2K 0 8

Опитах се да го забравя.
Опитах се да му простя...
Ала сблъсквам се с омраза!
Все в душата ми е тя.
Бунтувам се срещу стремежа
да бъда искана жена.
Замерям с камъни копнежа
за обич, близост, топлина.
Че толкова се аз намръзнах!
На кой му пука за това,
че станала бях сянка, диря,
щрих от силната жена?
Опитвам се да го забравя.
Как иска ми се да простя...
Но все тез думи ми напират
уж от немите уста:
Мерси за щастието бегло,
за погледите, вялата усмивка.
Мерси, не беше ти до мене,
ни в работа, нито в почивка...
Мерси, сърцето ми ограби,
на смачкано листо прилича..
Мерси, научи ме да мразя!...

Но и също да обичам.

Май 2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

~LuNaR-WaVe~ (Анелия)

Благодаря ви на всички за милите думи!

Те значат много за мен

За щастие, вече не се замерям с камъни.

2008-07-17T11:41:33+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Замерям с камъни копнежа
за обич, близост, топлина.

Не върви срещу себе си...

2008-07-17T10:40:17+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

не замеряй...копнежа с камъни...нека го има...
писано с наранена душа...обичай...!
с обич, Анелия.

2008-07-17T08:54:46+03:00
Love (Ванина)

Забрави омразата и продължи напред!
Това е пътят!
Поздрав!

2008-07-17T08:49:40+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Перфектен стих!!!Прекрасен по замисъл и изпълнение!!!
Римата си е на място - не съм съгласна с satisfy_Магдалена Боровска -
а и в коментара и има правописни грешки!!!
Обягва се пише с "у"!!!
Извинете ме за отклонението!!!
Аплодисменти за стиха!!!

2008-07-17T07:52:59+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0