4 июн. 2007 г., 17:37

След редакция мой стар стих 2

Поэзия

603 0 7

Задимена стая -
мрачна, тиха, неуютна...
Вещи са разхвърлени навсякъде,
нямам желание и сили да ги прибера.

Сама съм - забравена от всички,
а как тежи ми от това!
Иска ми се да си поприказвам с някой,
не само с голямата Луна...

Очаквам моят зов за любов
да бъде чут от тебе.
Надрах си душата от викове,
сърцето ми отчаяно плаче за тебе.

Прашна и мръсна е цялата къща,
самотно плаче и детето в мен.
То моли за обич и разбиране, но, уви,
неутешено си остава и до днес.

Ти не идваш!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря и на трите ви!
Прегръщам ви!

2007-06-05T07:08:50+03:00
az_sum_si_az (Малина Ванкова)

Поздрав!

2007-06-05T02:24:30+03:00
radi_pise (Радостина Каракчиева)

Определено след редакцията е много по-хубав стиха ти!Браво!

2007-06-05T02:14:26+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря ти от сърце,Ицо!

2007-06-04T23:40:43+03:00
Романтик (Христо Костов)

Галя, понякога напишеш ли нещо, остави го да отлежи. Не всеки път се получава от веднъж.
Не го помня как е било, но сега е хубаво. Хареса ми!!! Поздрави!!!

2007-06-04T22:34:37+03:00