lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
571 11883
4 июн. 2007 г., 17:37

След редакция мой стар стих 2 

  Поэзия
470 0 7

Задимена стая -
мрачна, тиха, неуютна...
Вещи са разхвърлени навсякъде,
нямам желание и сили да ги прибера.

Сама съм - забравена от всички,
а как тежи ми от това!
Иска ми се да си поприказвам с някой,
не само с голямата Луна...

Очаквам моят зов за любов
да бъде чут от тебе.
Надрах си душата от викове,
сърцето ми отчаяно плаче за тебе.

Прашна и мръсна е цялата къща,
самотно плаче и детето в мен.
То моли за обич и разбиране, но, уви,
неутешено си остава и до днес.

Ти не идваш!!!

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря и на трите ви!
    Прегръщам ви!
  • Поздрав!
  • Определено след редакцията е много по-хубав стиха ти!Браво!
  • Благодаря ти от сърце,Ицо!
  • Галя, понякога напишеш ли нещо, остави го да отлежи. Не всеки път се получава от веднъж.
    Не го помня как е било, но сега е хубаво. Хареса ми!!! Поздрави!!!
  • Етчи,разбрала си ме идеално,мила!Само,че когато публикувах този стих за първи път,за съжаление не събуди никакви добри комантари,доколкото си спомням!
    Благодаря ви и на трите за коментарите,Ани,Етчи и Никол!
  • Спри тъгата Гали, огледай се,
    край теб се чува детски смях.
    Изтрий сълзите, усмихни се,
    не домът, душата ти е в прах.
    Спри тъгата ...

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??