lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА) lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
2 571
Jun 4, 2007, 5:37 PM

След редакция мой стар стих 2

  Poetry
600 0 7

Задимена стая -
мрачна, тиха, неуютна...
Вещи са разхвърлени навсякъде,
нямам желание и сили да ги прибера.

Сама съм - забравена от всички,
а как тежи ми от това!
Иска ми се да си поприказвам с някой,
не само с голямата Луна...

Очаквам моят зов за любов
да бъде чут от тебе.
Надрах си душата от викове,
сърцето ми отчаяно плаче за тебе.

Прашна и мръсна е цялата къща,
самотно плаче и детето в мен.
То моли за обич и разбиране, но, уви,
неутешено си остава и до днес.

Ти не идваш!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0