След себе си оставям самота
Навярно виждаш в мен жена-светица
и сигурен си - не, не си сгрешил.
Добре се вгледай, точно във очите -
там някой като теб тъга е пил.
Там някой като теб е чакал дълго
и приливи, и бури в моето сърце.
Дали не си поредният подлъган,
загубил копче в разбунтувано море.
Не ме копней, че болка безутешна
аз нося. Взимам идния ти ден.
Дали за теб не съм фатална грешка,
накарала те да се влюбиш в мен.
Навярно виждаш в мен жена–светица,
или пък грях, роден като нощта.
Каквото и да съм, не ме обичай,
след себе си ще ти оставя самота.
и сигурен си - не, не си сгрешил.
Добре се вгледай, точно във очите -
там някой като теб тъга е пил.
Там някой като теб е чакал дълго
и приливи, и бури в моето сърце.
Дали не си поредният подлъган,
загубил копче в разбунтувано море.
Не ме копней, че болка безутешна
аз нося. Взимам идния ти ден.
Дали за теб не съм фатална грешка,
накарала те да се влюбиш в мен.
Навярно виждаш в мен жена–светица,
или пък грях, роден като нощта.
Каквото и да съм, не ме обичай,
след себе си ще ти оставя самота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
