След сенокос

Поэзия » Философская

1.2K 6 19

Ослепях. Онемях от бездумие.

Оглушах от гърмежи през май.

Има време за всичко, но трудно е...

Щом е време за скръб - няма край.

Сенокос. След това някак тихо е.

И смъртта детелините сбра.

Но нали небесата достигаме

чак, когато ни сложат в пръстта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zelenaradost (Милена Френкева)

Кратко, но красиво и дълбоко. Говори за божествения смисъл на живота на човека в откриването и следването на Бога. Така го разбрах

2023-08-23T19:22:08+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Стих, който те кара да го прочетеш отново и да размишляваш... Силен финал, синтезиращ основната идея.
Поздравления!

2023-08-23T18:52:36+03:00
Жан-Кристоф (Jean Christophe)

Благодаря, Вики.

2022-08-15T16:17:19+03:00
Самодива (Вики)

Кратко като въздишка, а дълбоко като океан. Браво!

2022-08-14T18:33:20+03:00
Жан-Кристоф (Jean Christophe)

Беше ми интересно да прочета за него. Снимал всички двадесет манастира в Атон. Баща му е бил свещеник през доста нелеки за Църквата в България години. Вдъхновяващо си е да срещнеш такива хора. Благодаря ти, че сподели, Валя.

Дано има край, Румяна. Дано.
Благодаря ви.

2022-08-14T08:47:04+03:00