Жан-Кристоф (Jean Christophe)
22 298
9.08.2022 г., 16:29 ч.

След сенокос 

  Поезия » Философска
743 6 19

Ослепях. Онемях от бездумие.

Оглушах от гърмежи през май.

Има време за всичко, но трудно е...

Щом е време за скръб - няма край.

Сенокос. След това някак тихо е.

И смъртта детелините сбра.

Но нали небесата достигаме

чак, когато ни сложат в пръстта.

© Jean Christophe Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кратко, но красиво и дълбоко. Говори за божествения смисъл на живота на човека в откриването и следването на Бога. Така го разбрах
  • Стих, който те кара да го прочетеш отново и да размишляваш... Силен финал, синтезиращ основната идея.
    Поздравления!
  • Благодаря, Вики.
  • Кратко като въздишка, а дълбоко като океан. Браво!
  • Беше ми интересно да прочета за него. Снимал всички двадесет манастира в Атон. Баща му е бил свещеник през доста нелеки за Църквата в България години. Вдъхновяващо си е да срещнеш такива хора. Благодаря ти, че сподели, Валя.

    Дано има край, Румяна. Дано.
    Благодаря ви.
  • Има време за всичко.....
    За скръбта също има край!
    Небесата с Божия помощ ще стигнем, още тук и сега
    хванали Бог и съчовека в ръка!
    Сам Творецът е казал: оставете зърното и плевела заедно да растат. Сенокоса е в Мойте ръце!
  • Навремето имах щастието да работим заедно с Михаил Енев, преподавател ХА, фотограф и художник, правихме няколко албума - Рилският манастир, Манастирът Атон, Апокалипсисът и други. Та той ни разказваше, как някои от най-известните и изящни скулптури в света всъщност били анонимни, никой не знаел кой ги е създал и кога. Това е, което остава. Името ... dust in the wind
  • Добре казано.

  • По-важно е до кого достигат посланията ни, а не кой го заявява
  • Въобще не е важно кога, а какво.
    Аз ти харесвам пък Тайнописа, но виж как тайно си го харесвам, от храстите. : ) Понякога нямам рационално обяснение на мълчанието си.
  • Много е хубаво това стихотворение, Жан-Кристоф, прочетох го, още като го публикува, малко късно коментирам, но ми хареса много.
  • Смути, твоят коментар става за цял нов стих. Та, ме остави замислен..
    Благодаря, Миночка.
    Да ви е хубав деня.
  • Завладяващо!
  • Само сухите съчки стърчат, тях и да ги мачкаш все тая, иначе тревите обичат вятъра... а косата не подбира ни сухо, ни мокро
    Хареса ми, оставя те да мислиш.
  • "...като полски цвят, така цъфти"
    Даа. Ти никога не плуваш на повърхността. И този факт радва.
  • Понеже човек е като трева...
    Осем реда, но ако трябва да напиша всичко, което прочетох, ще изпиша няколко листа
  • Благодаря.
  • Истинският ни ръст е в онези спомени, които някой ще има за окосени детелини, ранни кокичета... есенен дъжд или студено зимно утро.
    Хубава поанта.
  • Хареса ми.
Предложения
: ??:??