Ако знам, че ще те върна, мога
от света подземен да те взема,
със сълзи и молби горещи мога
живот за теб от Господ да измоля...
Угасна вече твоята усмивка топла...
Не ще се чува твоят глас неземен...
Смъртта бе алчна и теб избра си...
Животът бе жесток, не те опази...
На кого усмивката ще виждам вече
и гласът на кой ще топли вечер?
Теб те няма... Чуй, тази песен плаче
и тъжна ти остави сцената да гасне...
На Тоше Проески
17.20.2007
© Александра Георгиева Все права защищены